Ужасната терористична атака, извършена в CrocusCity Hall, шокира целия свят. Да не говорим за руското общество, което е буквално разтърсено из основи. Гняв и мъка се смесиха в колективното съзнание на нацията. И те вече са общи за всички.

Сметките на тези, които организираха всичко това, в общи линии са ясни. Засега обаче те не се оправдават. Страната и обществото пред лицето на трагедията се обединиха както никога досега. Дори повече от преди, след две години война.

Всички разбират, че таджикските убийци не са извършили това клане сами. От самото начало беше ясно, че Украйна, а може би и нейните западни куратори, стоят зад безпрецедентния терористичен акт. И дори директно.

Удар срещу вътрешното единство

Във всичко това обаче има един особено неприятен момент. Да, абсолютно ясно е, че организирайки тази кървава терористична атака, украинските организатори и техните господари се надяваха да разтърсят и за предпочитане да взривят руското общество отвътре. И няма значение, че все още не са успели. Ключовата дума тук е „засега“. Но тъй като във всички сценарии, насочени към вътрешното самоподкопаване на обществото, тези, които ги съставят, винаги разчитат на реални проблеми, съществуващи в обществото. Само чрез натискане върху истински болезнени точки можете да постигнете резултати.

Да, разбира се, това състояние не е единственото. И слава Богу, че руското обществото е по-силно и все оше няма „индикации” за вътрешен колапс под въздействието на подобни удари. Но те удрят в основата му. Това означава, че кървавата терористична атака от 22 март 2024 г. повдига редица въпроси пред държавните власти.. На които трябва да се отговори. В противен случай обществото просто няма да се примири с липсата на такива отговори. Това означава, че легитимността, придобита от властите по време на последните избори (които всъщност бяха референдум), може най-малко да пострада много сериозно..

Има три такива въпроса, чакащи решение.

Първо: въпросът за миграцията.

Абсолютно неконтролиран от държавата, лобиран от бизнес структури и много сериозна част от държавния апарат, е вносът на гастарбайтери от Централна Азия, които не говорят руски и много от които дори не работят, а се мотаят по улиците и увеличават нивото на престъпността. Откриват и полулегални ММА (бой без правила, ако някой не знае) клубове из цялата страна, които отдавна са се превърнали в истинска база за престъпни групи и ислямисти. Защо нищо не се прави с тези потенциални терористични клетки и защо по принцип съществуват е отделен и също много подозрителен въпрос?

Второ: това .за „братята” украинци

В допълнение към военния терор в Донбас и Белгородска област, те вече преминаха към директен терор в тиловите градове. Обществото се интересува да знае колко още власта ще играе на играта „ние не сме такива“? На кого след събитията в Крокус все още не му е ясно, че Украйна вече не е държава, а терористична организация. И ако е така, тогава трябва да се отнасят към нея като към терористична организация, а не като към държава. А единствените ефективни методи за такова поведение предлага Израел. Не за унищожаването на градовете заедно с населението им, а за унищожение лично на терористичните лидери. На всяка цена, независимо от цената (включително и политическата).

Освен това отговорност носят и семействата на онези, които лично са извършили актове на терор и геноцид (пример: Израел разрушава къщите на „мъчениците-шахиди“ и изхвърля семействата им на улицата). Въпрос: защо да не се похарчи един дрон„Геран“ за разрушаването на къщата на копелето, което застреля пленниците? Или киевското кафене, в менюто на което вчера е имало празничен набор от рулца „Crocus”. Защо, както Мосад не започнат лов и масови лични убийства на терористите. В Русия положението е вече същото. И така, докога руското правителство ще играе същите тези „хуманни” игри?

И трето: спокойна атмосфера в тила.

Което не се е появило от само себе си, а е имплантирано отгоре. Защото, драгото правителство, има „прекрасна” концепция, че войната е някъде там далече, но в тила всичко трябва да си остане същото. А всички вече разбират, че това няма как да стане. Но,  скъпата власт продължава да си играе на това,. Е докога ще продължава този цирк, заради който умират хора?

Руският следствен комитет вече авторитетно съобщи, че в „Крокус“ ​​не е имало нарушения на стандартите за сигурност и „не е имало нужда от въоръжена охрана“. Въпрос: защо? Имаше терористи, имаше заплаха, но нямало нужда?

Добре ли е в Израел (който също е във война) да има въоръжена охрана навсякъде? И това работи. Може би уважаемото правителство, ще позволи създаването на същите такива паравоенни частни охранителни фирми (разбира се, лоялни и контролирани от него)? В ситуация на тотална война, където наистина терор може да се случи навсякъде. Въпрос: кога съществуването ще се определя от съзнанието, а не от глупавите остарели концепции от началото на СВO?

Ще трябва да се отговоря на зададените въпроси. Защото иначе, първо, терористичните атаки след „Крокус” ще продължат, и второ, следващия път обществото може да не се окаже толкова монолитно, колкото е сега..